Калорифер с по-малка мощност от нужната не затопля помещението, а с по-голяма е излишен разход. Мощността се изчислява с проста формула, която взема предвид обема на помещението, разликата в температурите и колко добре задържа топлина.
По-нататък е показана формулата, коефициентите за изолация и един примерен разчет, от който се вижда колко силно изолацията променя резултата.
Колко kW калорифер ми трябва: разчет по обем и температура
Калорифер с по-малка мощност от нужната не затопля помещението, а с по-голяма е излишен разход. Мощността се изчислява с проста формула, която взема предвид обема на помещението, разликата в температурите и колко добре задържа топлина.
По-нататък е показана формулата, коефициентите за изолация и един примерен разчет, от който се вижда колко силно изолацията променя резултата.
Формулата
Нужната мощност се изчислява така: kW = V × ΔT × K ÷ 860. V е обемът на помещението в кубически метри (дължина × ширина × височина), ΔT е разликата в градуси между температурата, която искате, и сегашната, а K е коефициент за топлинните загуби. Числото 860 е преобразуване на единиците: 1 kW е 860 kcal на час. Формулата е ориентир, а не точен топлинен разчет, и се ползва за избор на калорифер за обект, склад или цех.
Коефициентът за изолация
Коефициентът K зависи от това колко топлина губи помещението. Една европейска фирма за наем на отоплителна техника го определя така: 1 за добра изолация, 2 за средна, 3 за лоша и 4 при почти липсваща изолация. Производител на калорифери дава диапазон между 0,5 и 3,5. Различията между източниците показват, че стойността е оценка, затова се избира внимателно.
Пример: цех с размери 12 × 8 × 3,5 м има обем 336 m³. Искаме да го затоплим от −5 °C до 10 °C, тоест ΔT е 15 °C. Резултатът при различните коефициенти е в таблицата.
| Състояние на помещението | Коефициент K | Мощност за примерния цех |
|---|---|---|
| Добра изолация | 1 | 5,9 kW |
| Средна изолация | 2 | 11,7 kW |
| Лоша изолация | 3 | 17,6 kW |
| Почти без изолация (недовършен обект, шатра) | 4 | 23,4 kW |
Какво показва примерът
При добра изолация са нужни около 5,9 kW, а при почти липсваща - около 23,4 kW. Недовършен обект без стени, цех с отворени врати или шатра са в най-високата част на скалата. Затова изборът на калорифер по квадратура, без да се знае изолацията, може да доведе до грешка.
Резултатът има и практическо следствие. Един обикновен контакт с предпазител 16 A при 230 V дава най-много около 3,7 kW, затова електрическият калорифер за примерния цех при K = 3 (17,6 kW) изисква трифазно захранване или няколко отделни линии. При дизелов калорифер с енергийно съдържание на горивото около 10 kWh на литър мощност от 17,6 kW означава разход от около 1,8 литра на час при пълна мощност, като реалната стойност е малко по-висока заради ефективността на уреда.
Как се ползва резултатът при наем
Избира се калорифер с мощност, не по-малка от изчислената. Когато уредът е с по-ниска мощност, помещението не достига желаната температура, а при много по-голяма е излишен. За избор между дизелов, газов и електрически вариант е важно как се захранва обектът, колко е проветряван и дали в него има хора. Когато искате да получите предложение, са нужни четири данни: обем на помещението, температура отвън и желана вътре, състояние на изолацията и налично захранване или гориво. Тъй като отворените врати и вятърът увеличават загубите, резултатът се закръглява нагоре, а не надолу.
Често задавани въпроси
Как се изчислява мощността на калорифер?
С формулата kW = обем (m³) × разлика в температурите (°C) × коефициент K ÷ 860. Коефициентът отчита колко добре помещението задържа топлина.
Какъв е коефициентът K?
Стойност между около 0,5 и 4: ниска за добре изолирано помещение и висока за недовършен обект или шатра. Източниците дават малко различни скали, затова се избира внимателно.
Колко kW е 1 kcal на час?
1 kW е 860 kcal на час. Мощност в kcal на час се дели на 860, за да се получат kW.
Стига ли един контакт за електрически калорифер?
Контакт с предпазител 16 A при 230 V дава най-много около 3,7 kW. За по-голяма мощност е нужно трифазно захранване или няколко отделни линии.
Накрая
Мощността на калорифера се определя от три числа: обема, разликата в температурите и изолацията. Най-неточната стойност е изолацията, затова при несигурност резултатът се закръглява нагоре. Типът калорифер се избира след това според захранването и проветряването на помещението.
Калорифери под наем
Отопление: дизелови, газови и електрически калорифери.
Опишете обема, температурата и изолацията на помещението, за да получите подходяща мощност.